Без меденки Коледа няма!

Коледа е очакване, мисъл за празника, суматоха за подаръци, време, в което всички се усмихват повече, въпреки, че в края на годината всеки работи като за последно и напрежението ескалира… :) Въпреки това витае онзи невидим дух, който ни кара да се справим с всичко. Коледа има традиции, която именно я правят празник. Една от тях, още от детството ми, са меденките.

Седмица преди Бъдни вечер моята баба отделяше един ден за тези фантастични сладки, които всъщност в нашата къща се правят единствено и само на Коледа, като че ли нямат същия вкус по друго време. По неписан закон на баба, цялото семейство беше ангажирано с това деяние. На дядо се поръчваше да разтегне масата и да пресее брашното, баба забъркваше продуктите като много щедро сипваше канела, карамфил, индийско орехче, кардамон (в онези години не си спомням да беше толкова популярен джинджифилът), а майка замесваше тестото и с точилката разстилаше пити. Най-важната част се падаше на нас с брат ми – ние изрязвахме с различни формички меденките. Следваше великото печене – едно време фурните не бяха толкова „умни” и дебненето да не изгорят сладките беше фатално свещенодействие. Е, случвало се и да ги поизпуснем и някоя и друга меденка да отиде в боклука, но обикновено на дядо се падаше честта да седи неотлъчно до фурната да докладва на всяка минута какво се случва.

Баща ми (който никога не е правил нищо в кухнята, но е много критичен към храната) беше в ролята на ОТК - след тежката му дума се разбираше ще има ли Коледа или не:). Днес тази роля играе мъжът ми.

Винаги съм чакала денят на меденките с нетърпение – обожавах този аромат, с който се насищаше цялата къща и носеше духът на празничност. И така тази традиция продължава и днес. Между писането на статии, търчането в довършване на „супер” важни задачи точно в края на годината, приключването на фирмени баланси и всякакви други бумащини, винаги последната събота преди Коледа отварям домашната пекарна. Голяма част от ароматните парченца приготвям за приятели и близки, а това, което пълни душата ми е, че те си чакат своите меденки, заедно със сладката, които приготвям през годината. 

И тъй като и тази година много мои приятелки питаха отново за рецептата, споделям с удоволствие. Много е лесна, а приготвянето е истинско удоволствие.

За една доза: 2 яйца, 1 чаша захар, 1 чаша олио, 1 кафена чашка мед, 1 м.лъж. сода. Най-важното са подправките – направете общо две препълнени по-големи кафени лъжички от канела, счукан карамфил, настъргано индийско орехче, джинджифил, счукани зрънца от кардамон. Омесете твърдо тесто, защото иначе ще се разлеят при печенето. Разточете тестото с дебелина ок. половин сантиметър. Намазнете тавите и слагайте формите на разстояние. Печете на 160 градуса, като ги гледате докато леко покафенеят, но внимавайте, защото особени при втората тава стават много бързо.

Когато са напълно изстинали разгърнете творческата си фантазия, за да направите декорация. От детството ми винаги сме рисували с разтопен шоколад и клечка за зъби, но днес изборът за украси е огромен.

Приятно занимание и знайте, че без меденки Коледа няма!