Една целувка на гръцки барбун

Нали съм скорпион и вървя леко индивидуално спрямо другите, след като всички вече са влюбени в Гърция и категорично няма да стъпят на българското море, аз пък ще пропусна тази любов и ще ходя и на родното ни Черноморие. Признавам обаче, че хубавото се усеща с душата и те кара да се усмихваш блажено дори несъзнателно. Е, няма как да отрека, че харесвам съседката ни.

Пред последния уикенд изцяло новият Opel Insingnia (това е автомобил, в който аз съм влюбена и ще разкажа отделно за него) ни завежда към едно от известните села на Халкидики на 420 км от София.

Пристигаме в Полихроно, на първия ръкав Касандра, от страната към Ситония. Още не свалили багажа от колата и се запознавам с Янис, собственик на таверната Flegra, една от многото по „набережная”, но с уникална кухня, (както по-късно ще разбера). Моят приятел Светльо Доктора (този наистина е доктор), ми я хвали още от преди две седмици: „Ще видиш за какво иде реч, не си яла такива неща”. „Е, как да не съм?! Като идем в Гърция да не би кюфтета да набиваме? Караме на октоподи, калмари и все един такива сложни неща, поливаме с узо и рецина, в час сме с гръцката кулинария!”

Янис, като истински византиец, направо ми влиза под кожата с памук – така умело флиртува, че го прави като наистина - грабва моя телефон, веднага се намира във Фейсбук, „адва” се сам, потвърждава през неговия телефон и вече сме приятели. „Ю ар май френд!”, усмихва се с целия си чар. Чак не мога да реагирам, ама ми е кеф.

Вечерта групата ни сяда като на сватбарска маса, в квадрат, а хората ни се радват като минават по улицата покрай нас. Любимите хартиени покривки, плетени камъшитени столове, насядали нагъсто, задушевно. И се почва едно носене от ресторанта… окото ми се плаши какво се случва. Всичко обаче е уникално вкусно – толкова, че чинията ми е отрупана, а аз се чудя от кое по-напред да бодна – дали фантастични миди с невероятен сос с копър (ей, такъв копър не бях усещала), дали калмари и октоподи, дали салати, дали различни видове риби или скариди… Човешкото око е голямо, ама стомахът е малък. А Янис само се появява от време на време и пита: „Ар ю окей?” и разтваря щедра усмивка, пускайки закачки.

Не знам дали сме ОК, ама в лятната вечер, в небрежната улична атмосфера, между звездите, пясъка и водата сме в свят, за който се оказва, че всички си мечтаем. В него няма нищо сложно…

По едно време Янис гордо показва на улицата улова от деня – грамаден 7,7 кг барбун. Няма как да не го снимам, а Янис, който го признавам за страхотен маркетолог, изведнъж ми подарява целувката на барбуна! Неочаквано гадно, ама се смея с глас – как да му се сърдиш? Нали сме отишли за купона?

Не мога да пропусна и другата атракция – папагалите, които се закачат с туристите и в същото време се правят на утрепани риби. Просто трябва да ги видите. Мен ме страх от всякакви пилета, обаче Янис слага папагала в чиния, онзи вирва краката и ми го позиционират на главата… Купонът върви с пълна сила.

Полихроно иначе е българския Китен – за плаж не става, няма място дори джапанките къде да оставите. Там като че ли е базата на македонците, пълно е дори в този начален сезон. Затова на другия ден вземаме мерки и отиваме на плажа Еlefant Beach Bar, препоръчан от приятел, живеещ там. Намира се в следващото село Пефкохори.

Горещо го препоръчвам – прилягаме край един чадър, носят ни удобни барбарони, поръчваме си фрапе (4 евро), бира (5 евро), вода и… откарваме цял ден, на фона на приятно чилаут, щедро слънце и топла вече морска вода. Оказва се, че сме единствените чужденци на плажа. До към два часа следобед всички чадъри са пълни на макс, само с млади хора. Оставаме много приятно изненадани от тяхното поведение – няма крясъци и писъци, няма демонстрация на бански и силикони, няма щастливо почерпени. Съвсем естествени младежи.

Вечерта отново сме при Янис, отново ни отрупва масите, изнася и нови вкуснотии. Обаче сме леко каталясали.

За съжаление всяко хубаво нещо си има край. Ние обаче ще вземем каквото можем от слънчевите лъчи и тогава ще си тръгнем към България. След поредната неделна доза плаж (този път на Cabana Beach Bar с хубав пясък и на плажа и в морето, има и свободна зона), отиваме към една кръчма от другата страна на ръкава в Skala Furka, която знам от 8 години. Не е мръднала за това време и е все така безметежно привлекателна. Дори не знам как се казва – като гледате към морето – дясната. Часът е 3 следобед – отново е пълно само с гърци (тук идват предимно солунчани), дошли на традиционния неделен обяд, а масивните гъркините са накичили златата.

Ние обаче сме небрежни – солени, по бански, с пясък в краката…

Опитвали ли сте сушен на слънце октопод? Още като пристигаме гледам, че се ветреят на простора едни такива спаружени, обаче като донасят чиниите – леле…, душата пак празнува. Категорични сме, че за нищо на света не бихме избрали, който и да е скъп ресторант, каквато и да е молекулярна кухня, който и да е Гордън Рамзи... Двете чинии, гарнирани с бутилка студена рецина и царевичен хляб, който топим в зехтин с малко сол, са гурме пиршество.

А знаете ли колко е красив залезът там? Слънцето направо пада във водата…

Не съм влюбена в Гърция, ама я харесвам, много. И пак ще ям октоподи… Колко му трябва на човек?

снимките са направени с Huawei P10

Категория: