Когато Пирин пожелае да ти се покаже (летен рай №3)

Знаете ли, че планината не се разкрива на всеки? Така казват старите планинари. В последните няколко години, в горещия август, когато плажовете са пълни докрай, ресторантите по морето преливат и вече значително са занижили качеството, избирам прохладата на планината в едно страхотно съчетание – Банско, Пирин и Джаз фестивала там, който тази година отбеляза 21-то си издание. За късмет, точно в тази седмица истинското лято най-сетне дойде и звездните нощи на централния площад на планинския курорт бяха озвучавани до полунощ, а някои от концертите ще останат незабравими. (Отварям скоба, за да спомена, че когато д-р Емил Илиев, създателят на Джаз фестивала се чудел кои дати да избере, се обадил на БАН да ги попита кога най-малко вали в Банско. Те му дали справка за последните 100 години, в която ясно се виждало, че първата седмица на август почти винаги е истински лятна).

Харесвам тази лятна седмица в планината, защото тогава Банско има съвсем друг дух. Утрините са невероятно прохладни и даряват закуските на открито с невероятни гледки към зелените хълмове. Дните са горещи, но когато влезете в дебрите на планината стават много приятни. Вечерите са очарователни – ако протегнете ръка ще хванете някоя звезда, а през нощта се спи чудесно с олекотено юрганче…

Всяка година имаме любим маршрут, който след това дълго държи „хлад” в съзнанието и очите. Признавам, че не съм от запалените планинари, които стават сутрин в 6, за да покоряват върховете, но да съм сред природата е другото ми аз. Към 9 часа с колата потегляме към х.Бъндерица, откъдето след това пеша е дневният ни маршрут към приказното езеро „Окото”. 
Горещо препоръчвам тази приятна разходка, защото не е трудна, не изисква специална подготовка и не е дълга. Оставяте колата на паркинга в зоната за къмпингуване Бъндерица - ако сте станали рано и дойдете преди 8ч, може да стигнете по асфалтовия път и до х. Вихрен иначе пеша по него или пък през по-стръмна shortcut пътека до хижата. 

От хижата започва истинското качване по планината. Указателни пътеки ще ви насочат към ез. Окото. Картините, които се разкриват пред вас са невероятни, а тази година планината най-сетне реши да ми се покаже в пълния си блясък. Факт, че досега винаги се е случвало или да е много горещо, та чак да щипе, а върховете да са в мараня или да е по-облачно и да духа вятър. Тази седмица беше съвършеното време, в което въздухът трептеше в кристална чистота, беше топло с приятен охлаждащ вятър, а всичко наоколо бе като излязло от картичка. Зеленото извира, ярки цветя има навсякъде, ще намерите диви ягоди или боровинки. Мъжът ми, който има лъчезарното име Лъчезар, се смее: „Отвори се планината, защото тази година аз дойдох” (в предни години наистина не беше идвал с нас). Швейцарски Алпи ли? Ето ви приказен Пирин. 

За да стигнете до Окото ви трябват около 45 мин. спокойно ходене. То не се вижда от туристическата пътека, затова, когато изведнъж ви се разкрие зеленото огледало, в което планината се оглежда, ще ахнете. То е кръгло и оттам идва името му, а водите са синьо-зелени. Легнете на земята и вдишайте дълбоко, за да се заредите с позитивна сила. 

Ако имате желание за още приказни картини, след кратката почивка може да продължите нагоре до следващото Муратово езеро. До него има повече изкачване, но не е трудно, защото на практика минавате през две тераси и спокойно може да спирате за отдих. Ще ви трябват около 50 минути. Когато погледнете надолу ще замрете от гледката, която се разкрива в подножието.
Езерото също не се вижда от пътеката, защото е разположено на много добре изразена тераса (на височина 2230 м) под Муратов връх, която изведнъж се открива.

Водите са прозрачни и в тях може да видите десетките малки рибки лешанки, които гонят попаднали мушици. Особено красиво е, ако бъдете към 2 ч там, защото слънцето леко е заходило и огрява невероятно водата.

Нещо много важно! В езерата е забранено да се къпете, дори да си топите краката! Няма нужда да ставате и вие национално известни, като патриотичните българи в рилските езера. Не нарушавайте крехката екосистема на природата високо в планината. Тук можете да полегнете и да починете. Достигнали сте своя връх за деня. 

Връщането е лесно и много приятно. Още повече, че ни крепи една важна мисъл. Долу в подножието до паркинга е една от любимите ни кръчми, където ни чака охладена в планинската вода бири, невероятно вкусни печени чушки и меса на скара и пържени картофи, които не можеш да спреш да ядеш. А цените са почти като на стол. За около 10 лв. на човек ще се наядете до насита. Ако се „приземите” там към 4 следобед  съвсем спокойно ще намерите маси, защото по обедно време е пълно с хора и трябва да чакате. Сервитьорите (някои от тях от години) търчат като финикийци, усмихнати са и говорят онзи бански език, който понякога не разбирате. Ако обаче им се дърпате – никога няма да ви вземат поръчката…:)

Е, готови и сте и вие за тази планинска разходка? Няма да съжалявате! А планината може и на вас да ви се покаже…