Моят Великден от моите баби

Не сте ли съгласни, че празниците преди всичко са тяхното очакване? Тяхната подготовка, която съдържа много емоции, които отрано ви обхващат и ви държат в онова сладко напрежение, което успява да ви изхвърли извън екшъна на делника.

Обичам Великден повече от всички други празници, не заради религиозната му страна, а заради цветовете, пъстротата, усмивките, събуждането на природата. Обичам Великден заради моите баби.

Откакто се помня в нашата къща символите на Великден са били домашните козунаци, които се месят в четвъртък и пъстрите яйца, които се боядисват в събота. Откакто се помня страстите на Великден са били, „ще станат ли добри козунаците?”, за да има истински празник и телефонът в къщи звънеше, за да се хвалят и оплакват една на друга жените в усилията да създадат онези уханни хлябове, които носят толкова емоции в себе си.

Едната ми баба започваше почти месец по-рано подготовката – дядо сваляше специалните форми от най-високите долапи, а майка и баба правеха съвещания с какви плънки ще се правят тестата, кои продукти да се намалят или увеличат, спрямо предната години, как точно да се пече, че да не изгори тестото и да се дели „на конци”. В заверата влизахме и ние, с брат ми – баба ни пращаше до магазина да купуваме подправки...

„Едно време месехме козунаците в четвъртък през нощта, защото и двамата с дядо ти през деня ходехме на работа”, разказваше баба (този разказ обичах да го слушам всека година) „Вечерта се започваше замесването на тестото, палехме печката, за да е топло и когато замеся всичко, почваше голямото „бухане” – удрянето на тестото в масата. Колкото повече, толкова по-хубаво тесто. Дядо ти се събличаше по потник и борбата беше сериозна, до към 2-3 ч. през нощта. (не е лесно да се бият 4 кг тесто, аз днес бия 1,5 кг). Много е важно да се хване момента на точното втасване, защото ако превтасат, няма да се опекат добре. Рано сутринта, около 5 ч., дядо ти отиваше на няколко пъти да носи тавите в пекарната на нашата улица, а на обяд имахме най-вкусните козунаци, които си си представяла. Когато сутрин отивах на училище (баба беше учителка) в целия град се носеше замайващ аромат”, разказваше баба, а очите ми светеха и си мечтаех и аз някога да правя такива козунаци.

Тази традиция моите баба и дядо не са прекъсвали дори и във военните години, когато дядо е бил офицер - успявал е да си дойде до вкъщи, за да помогне на баба, а тя е замесвала скромно тесто само няколко яйца…

Обичах разказите и на другата ми баба, които рисуваха пъстра селска картина от с. Бреница. „Понеже бяхме пет деца и в рода ни имаше много лели, стринки, вуйчовци и т.н., за Великден майка боядисваше поне 150 яйца. (прадядо е бил заможен земевладелец и търговец, пътувал е до Европа, имал е мелница, магазин…). Козунаците се замесваха с 40 яйца (за ок. килограм брашно отиват 6) и в къщи имаше помощници, защото моята майка нямаше как да се справи сама. Със сестра ми много не ни допускаха до тайнството, за да не объркаме светите дела. На самия Великден в нашата къща се събираха толкова много роднини, че трудно можеш да хванеш броят им… Обаче беше весело, а за нас, децата, беше страхотен празник, защото ни се позволяваше всичко”, довършваше баба и започваше да шари яйцата, правеше поне 40.

Днес аз съм наследила тези традиции от бабите ми и майка се надпреварваме коя ще направи по-добри и ароматни козунаци, и по-пъстри яйцаJ. Днес меся козунаците (винаги в четвъртък) между две статии, чатове в мрежата, уточнения по новия брой... Днес модерната ми фурна помага много, за да създам онзи сладък хляб, който обаче съм убедена, че носи от духа на прабабите и бабите ми. Днес правя пъстри яйца с олио на вилата, с мисълта, че всички ще се съберем в неделята и вярвам, че всеки от нас носи в сърцето си светлина и слънце, за да може да се усмихне на Великден и да отвори душата си.

Светли празници!