Моята приятелка белоглавата лешоядка К40

Оказа се толкова мила и симпатична, че ти иде да я погалиш. Главата и шията са покрити с най-фини и мънички перушинки, които образуват супер меко покритие, като на мъничко пиленце. А в основата на шията са най-ефирните пера, които може да представите и образуват унитална яка. Е, въпреки това, аз не събрах чак толкова смелост да протегна ръка, но белоглавата лешоядката K40 (по номера на пръстена, с който я следят) изглеждаше толкова невинна и толкова дружелюбна, че изобщо не се стресна от групата ни от 20 души, които буквално и налетяхме в зрителска атака.

Никога не съм имала близка среща с тази голяма птица, която като разтвори крилата достига 3 м и за която обикновено хората правят физиономии на отвращение. Нали ядат мършата…? Но всъщност тези природни санитари имат своето много важно място в еко системата, а отглеждането им се оказва много бавно и много трудно. 

Сигурно си спомняте репортажите от зимата за отровените лешояди в Кресненското дефиле. Е, бяхме точно в техния дом и равносметката е страшна – от 60 птици сега са останали само… 7! 

Това е т.нар. волиера (клетка) за размножаване на лешояди в Кресненски пролом, край с. Ракитна, създадена по проект с цел намаляване на заплахите над хищните птици в Югозападна България и увеличаване на популацията на емблематични за района видове.

Волиерите са огромни клетки насред природата с дупка. Поставяйки мърша в тази клетка, лешоядът се стрелка и влиза вътре. Така специалистите могат да огледат птиците, да ги номерират, да сложат GPS на тях, за да могат да проследяват тяхното поведение и движение. 

 

Всъщност никой нарочно не е тровил самите лешояди. Веригата е по-сложна – в околните села има ферми, които през зимата често са нападани от вълци. За да се спасят от набезите, които дават овчи жертви, собствениците на фермите ръсят със силни пестициди умряло животно и го хвърлят в гората. Вълците обаче са хитри и не хващат на този капан. За съжаление, лешоядите, които се оказва, че не са от най-умните птици, налитат на мършата (въпреки, че във волиерата имат достатъчно храна). Дори и след като вече първата птица се е отровила и лежи по гръб с вирнати крака, останалите продължават да идват, да кълват и да последват съдбата и…

А защо вълците са гладни и нападат стада във фермите, е друг въпрос с много отговори, които завъртат един малко омагьосан кръг.

Друг враг за птиците са електрическите стълбове. Когато кацнат върху стъбла и след това разперят големите си крила, затварят волтовата дъга и са убити от токов удар. Със съдействието на ЧЕЗ обаче стълбовете са изолирани чрез специални огромни гребени, по които лешоядите не могат да кацат. 

 

Сега във волиерата всичко започва отново и ще трябват години, защото един лешояд достига полова зрялост чак на 5-6 години, а яйцата, които снася всяка пролет, рядко се оказват оплодени. Иначе за околните села волиерата е като санитарен пункт и дори влиза в ролята на естествен екарисаж. Когато някое животно от селата умре, хората от волиерата го вземат, дори дават някой лев на стопаните и осигуряват месото на лешоядите, ако пък е много, го замразяват за напред.

След тази среща изпитвам особено умиление към големите птици. Като че ли видях другото им лице и горещо ви препоръчвам да отидете там. Ще видите различен и непознат свят. Христо Пешев, който е един от хората, работещи по проекта и е приел всичко много присърце, ще ви разкаже много интересни истории и факти за тези птици и живота в региона.

Приемат туристи, но непременно се обадете предварително, за да ви посрещнат. Още нещо - поръчайте да ви направят баница – едва ли сте опитвали такъв деликатес – с истинско сирене от региона и с кори, дърпани на ръка…За контакти: 0878 573 841