На гости на мамута от село Дорково

Колко е красива тази България! Гледам от високото и се наслаждавам на приказната гледка, която се открива пред очите ми. Природата е тръгнала да боядисва в онова зелено, дето те кара да се усмихваш и да рееш мислите надалеч.

Изкачили сме крепостта „Цепина“ в близост до с. Дорково. Не бях го чувала, но се намира почти по средата на пътя между Велинград и яз. Батак. Ако сте в региона, не пропускайте да се разходите натам. Ще прекарате приятни и разтоварващи часове.

До крепостта се стига по прав 6 км път, който напомня на швейцарски пейзаж, а от двете страни може да видите стада от кози, овце и красиви коне.

Историята разказва, че крепостта влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. Завладяна е от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Крепостта е била внушителна, външните ѝ стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата ѝ част е бил изграден средновековен замък.

После Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаци, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици. Днес може да видите тук-там останки от основите, но пък гледката е спираща дъха и дори само тази наслада е достатъчна.

„Хайде, сега да идем до мамута“, ми казва колегата. „Какъв мамут? Какви 5 лева?“. „До музея на мамута в село Дорково, да видиш какви бивни по 10 метра има.“. Звучи ми като детска приказка, но нали сме в района, ще минем през този музей.

Когато пристигаме оставам повече от учудена – интересна леко наклонена цилиндрична сграда с дървена облицовка – абе, това наистина е нещо различно, което трудно го вписвам в селския пейзаж, ама си е истинско! И в същото време никак не дразни окото като някакво съвременно чудо на архитектурните достижения. Носи името плиоценският парк и представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността „Елин кладенец“ около с. Дорково. Признавам, не бях чувала досега за него. Почвам да копая в познанията си по история кога е епохата на плиоцена, но не помня точно, знам, че е мнооо-го отдавна. Чичко Гугъл ми помага – преди повече от 5 млн. години...

Палеонтолозите обаче много добре познават това място, като находище, на което са открити над 600 кости от над 30 вида животни на площ едва от 15 m2 площ. Това е и най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Божее, защо не крещим за този обект?

Всъщност във Франция крещят много повече, защото разкопките на съкровището са финансирани от френска страна, но все пак с участието и на български учени през 1985-1987 г. Тогава към  Франция заминават два вагона с различни намерени кости, но все пак и в Дорково остава нещо. Проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс дава идеята да се създаде палеонтологически музей и чак през септември 2013 г. той се появява.

Това, което първо впечатлява, е гигантският, почти като истински, макет на овернски мастодонт (мамут), висок 3,90 м. Казват, че е оригиналната височина на това животно.

До скулптурата на животното е разположен гигантски бивник на борсонов мастодонт (Mammut borsoni), който е възстановен и може да видите истинските му части. Има и възстановка на научни разкопки с истински кости, които са намерени на мястото и витрини с уникални вкаменелости.

10-метрово пейзажно пано представя природата около Дорково през плиоцена. А през аудиоуредбата се чуват звуците на животните като че ли точно от онова време. Поне така ги асоциира моето съзнание. От вътре също всичко е с дървена облицовка и създава много приятно усещане.   

  

Да се чудиш какво е имало по нашите земи… Ако сте с деца, те със сигурност ще останат най-впечатлени, защото големите животни от техните филми ще оживеят. Цената на билета е 5 лв., 3 лв. за деца и безплатно за деца до 3 г., работното време на музея е от 10 до 19ч, без почивен ден.

А в следващия пост ще ви упътя къде наблизо може да хапнете много вкусно с приказна гледка.

 

 

Категория: