На стоп в открито море...

От няколко години морето за нас морето има и друго измерение, освен традиционното „правене на нищо” докато си на плажа, реене в безкрая, опит за четене на книги и списания и задължителните напитки, когато вече слънцето сипе жар, та се не трае. Казано иначе пълна безметежност, толкова, че по някое време вече те мързи да се обърнеш на другата страна. Ден, два, три, ама и това почва да омръзва.

Ние открихме каяка и невероятното преживяване да плуваш до места, до които може да се стигне само по вода. Открихме, че от 9 сутринта до 8 вечерта може всеки ден да си на различно заливче и да се зареждаш с невероятна емоция и енергия. Да достигаш до уникални малки плажове „за двама”, да откриваш невероятни морски красоти, кристални води, уникална флора и фауна. А вечер, когато акостираме, сме приятно уморени. Е, тогава чашата с напитка има най-уникалния вкус.

Да гребеш не е никак трудно и не се изискват никакви особени умения, освен да се научиш да бъдеш в синхрон с партньора, иначе махането на гребла „ей така” е по-скоро мъка, отколкото удоволствие, а придвижването е по-бавно и от костенурка. Все пак с придобиването на опит, удоволствието от водното придвижване, което освен всичко е и отличен спорт, се увеличава. 

Последното ни морско пътешествие беше около скалистия бряг на Неа Скиони в Гърция, на първия ръкав Касандра. Издебнали „изхлузващото” се лято, денят обещава да е слънчев и бързаме към място, което сме намерили на картата. Оказва се, че импровизирания пристан е място за гмуркане (установено от български водолазен клуб), защото красотите в дълбокото са впечатляващи. Е, ние ще ги гледаме отгоре. Другият път може да се пуснем и надолу. 

Покрай скалите наистина е красиво. Водата е ваяла различни фигури, дори малки пещери, а там, където има бряг е пълно с кръгли цветни камъни. На каяка това му е проблемът, че когато морето е спокойно дърпаш напред и си казваш – „да видим какво има и след този нос”, после след другия и… неусетно си изминал едно доста сериозно разстояние, което трябва после да върнеш.
Най-накрая казахме „До тук”. Метнахме кърпите на каменистия плаж се отдадохме на почивка. Безхаберие, само щурците дето не спират да свирят, та ако се заслушаш ще ти пробият мозъка. И усещане, че си малко Робинзон Крузо. 

И докато събирахме слънчев тен излезе вятър от морето. От опит знаем, че такъв вятър не е добър и набързо се приготвихме за връщане. Е, с първите няколко загребвания ни стана ясно, че морският купон ще е як. Слънцето започна да си играе с облаците, а вятърът се усили още повече и започна да вдига вълни. Нашият каяк е здрав и е почти невъзможно да се обърне в такова море, освен това сме с жилетки, които те държат на повърхността, но да посрещаш фронтално вълните и да подскачаш върху тях, като всеки път усещаш соления им вкус, е доста страховито. Като прибавим и все по-силният насрещен вятър, ситуацията започна да става критична. И си мисля докато греба ядовито: „Гледай как човек сам си създава проблеми, вместо да си седим на плажа и да правим нищо, сега се спасяваме”. Успокоявам се, че се мръква към 9 и половина и все някак ще трябва да изплуваме, защото шанс за измъкване по суша няма. Да, ама и силите, и волята започват да ме напускат ... 

И в този момент „Радецки пристига с гръм”. Виждаме един гръцки рибар с малка моторна лодка, който нещо ни маха и дава знаци. Човекът прави кръг около нас и ни хвърля въже, разбираме, че ще ни тегли… Със сигурност ни видял, че въпреки якото гребане не напредваме и дойде на помощ. Чак не вярвах, че някой, ей така, ще дойде да ни помогне. Само му посочихме, че сме напред, а той ни даде знак, че знае къде ни е пристанът. И потеглихме, стискайки здраво въжето. Два километра – нищо работа, но часове наред гребане. Когато пристигнахме, човекът само си изтегли въжето, усмихна се, махна ни и замина...

Не съм си представяла, че може да ме теглят на стоп в морето. Но, ето че се случи…

После, на сушата разбрах, че в морето не може да изоставиш човек и каквото и да ти струва трябва да му помогнеш. Гърците познавали този яростен вятър, който изведнъж се появява и този човек, на който дори не успяхме да благодарим беше нашият спасител в морето. 

Такава ситуация може да ни се случи и в България, и искрено вярвам, че и тук ще има кой да ни помогне, дори без да успеем да му кажем „Благодаря”!