Набързо през родопското село Долен

Не бях чувала, че има такова село – Долен, някъде из западните Родопи встрани от пътя Гоце Делчев - Доспат. И този Долен хич не беше долен, ами съвсем горен си беше – на цели 850 м надморска височина (толкова показваше навигацията).

Навлизаме в селото шест еднакви напълно нови джипа – тежка кохорта, готова да завладява земите. Хората ни гледат, ама не са много стреснати. Забелязва се, че сме от града. В това време на мегдана върви някакъв следобеден пазар (има десетина сергии с всичко – от дрехи и килоти, до домати и картофи). „Ей, тук искам да спра, да мина през тези сергии, да видя хората”, споделя колегата ми. И аз искам, ама няма време – кохортата ни всъщност ще превзема планинските черни пътища, където Джуганите газят в яки коловози, за да мъкнат трупи и камъни, а ние ще изпитваме възможностите на новия Land Rover Discovery.  

Мисля си, че сме в мъртво село, там в нищото, но въпреки, че не забелязваме много живи души, някак има живот. Сучем се из тесни улички, докато стигаме до края – Амфитеатър! В това село миналата година се е провеждал фестивала Zenith Fusion  – с изпълнители от различни държави, които са представяли различни видове изкуства, а през деня е имало типични за района работилници или както обичаме да казваме по градски - уъркшопи.

Модерна цивилизация

Отбелязвам, че в селото, дето няма никой всъщност, доста от къщите са много стегнати - красиви, с един опънати дувари, с каменни долни етажи и много дърво на втория етаж, в типичен родопски стил и с каменни плочи по покривите. Повече от явно е, че има напреднала цивилизация.

Сега беше тихо и спокойно, едно кученце ни посрещна, което радостно въртеше опашка – личеше си, че дори и на него му липсва човешко внимание. Виждаме местен човек, който ми споделя, че тук живеят само 300 души, след като някога е са били 2000 и дори е имало родилно отделение!

„От какво живеете?”. „От дялането на плочи и гледане на тютюн, ама той вече умира, никой не иска повече да се занимава с него”, споделя човекът. „Много живо село беше, сега добре, че има виладжии, доста са софиянци, дето са стегнали къщите, та дават живот тук”. Като се замисля, че има села с по 10-15 души, този Долен направо си огромен. И наистина основният поминък е дялкането на плочи – навсякъде е осеяно с подредени купчини в различни размери плочи.

Църква и джамия заедно

На малкия мегдан виждам две баби – с шалвари, но модерни – с големи черни очила. Искам да ги заговоря, ама нали бързаме…Интересното е, че в селото има и църква и джамия, и религиите живеят без проблеми заедно.

Излизаме извън селото и караме през горските пътища. След като правим една сериозна обиколка, стигаме до поляна, от където се вижда цялото село. Никак не е загубен този Долен, въпреки, че едва ли сте го чували и вие. Всъщност той е архитектурен резерват. Историята разказва, че тук е имало тракийски махали и затова дори и днес са останали тракийски некрополи в околността. Странно, че няма иманяри, които да копаят.

На могилата в гората до ливадата виждаме полегнал голям каменен кръст, обхванат от лишеи, но издържал на времето – според легендата е довлечен от една девойка, която искала да покаже своята силна вяра към Господ и когато достигнала до върха с кръста издъхнала…  

Видяло се е, че пак ще дойда в това село – хем го видях, хем нищо не научих, но неще ме човърка, усетих особен дух. Пролетното слънце се провира през клоните и си мисля, че когато тук всичко е зелено, красотата ще е пленителна. Ако случайно минавате през този регион (защото в близост са добре известните Ковачевица и Лещен), врътнете едно кръгче, няма за съжалявате. 

 

Категория: