Най-ефективният детокс

От дете обичам сладкото от рози. На вилата имаме един голям розов храст и майка ми всяка пролет прави това фантастично сладко – естествено ароматно, леко разтегливо като сакъз, с фини розови листенца, които са много приятни, когато ги дъвчеш. Особено го обичам събота сутрин с палачинки…

В един слънчев ден с колеги пътуваме съм Долината на розите и се сещам за любимото ми сладко. Спираме в подножието на Сопотския лифт и хората там ни предлагат лимонада с розова вода. Както сме ожаднели, голямата изпотена чаша, в която плуват кубчета лед и парченца лимон, е като балсам за организма. Освен това е толкова ароматна и вкусна…Бързо се справяме с чашата.

Преди обяда не отказваме още една такава чаша лимонада. Аз, лично, за първи път опитвах този еликсир. Уханието на трендафил и по-точно на роза Дамасцена е толкова силно, че пред очите ти изплуват цъфналите полета, които сутрин в 5ч. ухаят неземно. Знаете ли, че 3 тона цвят се добива 1 кг розово масло, като цената на килограм върви около 4500 евро. Висшият пилотаж е уникалната българска роза Алба, която има много изтънчен аромат, по-малко маслена е и затова много скъпа (6500 евро за кг), но маслото от нея се влага само в най-скъпите световни марки. 

Как обаче досега не съм знаела да правя лимоната от домашния трендафил?!  

След обяда се стягаме отново за път – ще минаваме през прохода Кърнаре -Троян. Колегата ми казва: „Преди това обаче трябва да минем през Сопот да вземам активен въглен”. 

„Що бе?”, чудя се аз. „Защото в стомаха ми допреди малко се изпълняваше Военна симфония на Шостакович!”. Аз се усмихвам широко и си мисля: ”Ей, тези мъже са много кекави, от най-малкото нещо и се предават!”. Другият ми колега е категоричен: „Сега спираме в първото село и вземаме тоалетна хартия и Имодиум”. (?!?).

Е, вече се смея с глас, ама той наистина спира до някаква селска аптека. И докато се връща с провизиите, аз усещам, че „Полета на бръмбара” присвирва на четвърта струна в стомаха ми! Не можа да бъде – аз камъни да ям, нищо ми няма! Обаче след малко започват да налитат направо Валкириите. Майко мила, а имаме да минаваме прохода! На цялата ситуация вече ревем от смях, провеждайки собствено разследване на случващото се. Смях, смях, ама детоксът е в пълна сила. Такъв, че от дете не си спомням подобен. Добре, че знам разни хижи и хотелчета по върха на Беклемето.

И изведнъж стигаме до гениалното заключение, че розовата лимонада моментално е произвела този ефект. И тримата бяхме пили по две големи чаши. И докато още цугтромбоните и тубите, а от време на време и пиколото се обаждаха с някои солови изпълнения, ни се избистри страхотното заключение: Това е най-страхотният детокс - хем приятно, хем моментално, хем ефективно!

След „концерта”, който все пак имаше няколко части, всичко утихна и все едно нищо не е било. Само емоцията от преживяното остана. С огромна усмивка. Един мой приятел лекар ми е казал: „Щом за здравето си можеш да говориш с усмивка – нищо ти няма.”J

Вечерта се оказа се, че е имало и други „жертви” на розовата вода, ама малко с бой си признаха. Хората от Долината на розите са искали да се представят добре, да ни предложат най-добрата лимонада, та в желанието са се престарали – капнали са някоя капка в повече от безценното розово масло и на нас ни стана розово:)

След няколко дни разказах на майка случката и още щом започнах, че сме пили лимонада с розова вода, тя ме прекъсна – „И какво, спирахте ли в първата горичка?!”:)