Неделен обяд с аромат на босилек и чесън

Винаги съм харесвала летните италиански недели край морето на Генуа. В малкото курортно градче Монелия (Moneglia) в близост до известните Cique Terre (Петте земи), което през лятото става като разбунен кошер. Местните рано отиват до paneficcio (хлебарницата), за да изпреварят курортистите и да купят ароматен пресен хляб за неделния обяд. А ние с бащата на моята приятелка Марианджела отивахме в стръмната им градина с изглед към залива да берем босилека, за да приготвим най-страхотното домашно песто – Pesto genovese.

Обичах да прекарвам ръка по големите листа, зелени и сочни, поели от щедрите лъчи на слънцето, солите и влагата на средиземно море. Парфюмът, който се понасяше във въздуха е неописуем - толкова наситен и в същото време елегантен, толкова опияняващ и едновременно агресивен, запомнящ се, неповторим…

След това старата кухня с висок таван и големи греди се изпълваше с мирис на чесън и босилек, и приготовлението започваше – толкова просто и заедно с това сакрално за всяка фамилия по крайбрежието на генуезкия залив.

Още преди години донесох семена от техния домашен босилек, но не успях да постигна същия аромат. Явно, средиземноморската есенция липсва в София… :) Но пък имам есенцията на Витоша и всяка година яркозелените храстчета украсяват терасата ми, а когато направя първото песто, значи лятото е дошло. Е, вече отворих сезона.

Моето песто е различно, с български оттенък, но когато преди няколко години занесох на Марианжела от моите бурканчета, тя остана очарована.

Всъщност българският принос към пестото са орехите, които имам всяка есен в огромни количества. Реших, че класическите пиноли (които в Италия също струват доста скъпо) мога да заменя с орехи и резултатът е отличен. А рецептата е „на око” – бера целите върхове на растенията и така те растат и се разклоняват повече, чесън, орехи и малко зехтин, за да е по-лесно за пасиране. Всичко се пасира с пасатора и за да ми е удобно, слагам след това пестото в мънички бурканчета, които веднага прибирам в камерата (по примера на Марианжела).

Така когато искам, си вадя само една доза, а не целия буркан. Много важно – когато го ползвате за готовата паста, за да получи добра хомогенна смес, сложете пестото в съда и от врящата вода на пастата сипете две лъжици вода – така пестото поема течност, не е сухо и отваря допълнително аромата си. Слагайте зехтина последен върху пастата (а за домашната паста ще ви разкажа следващият път).

Дали не е време за неделния обяд? Buon apetitto!

снимките са направени с Huawei P10