Слънчева зима в Астана, Казахстан на -30 градуса

Месец по-рано започвам усилено да следя прогнозата, а тя е неумолима – януари не се шегува -37 градуса през нощта и -20 до -15 през деня. Но в дните, в които ми предстои да прекарам в този централно азиатски оазис ще е най-студено -30. Все си мисля, че има някаква грешка и реалността ще е друга, но тя се оказва точно такава, каквато я пише.

Направо не повярвах, когато на централния площад видях изписани -30 градуса на слънце посред бял ден. В януарския ден така ни посрещна модерната столица на Казахстан, Астана. И колкото и странно да звучи, заради уникално блестящото слънце и липсата на вятър, тамошните градуси се понасят много по-лесно, отколкото тук -15. Е, факт е, че без ръкавици може да издържиш до десетина секунди, а ако си без шапка има опасност да ти замръзнат ушите и да се отчупят (това не е шега!). Само че никой не си прави експерименти и всички ходят с дълги кожени палта (от истинска кожа) и големи папахи, които са единствените връхни дрехи, които могат да те защитят от студа. Забравете за всякакви пухенки и модерни якета – те просто не виреят там. Факт е обаче, че когато в следващите дни градусите отскочиха до -19, -14 си беше направо топло и разходките по 10-13 км на ден бяха истинско удоволствие.

Колкото и човек да е обикалял по света, това, което ще види в Астана, надминава представите и очакванията. Създаден само за 20 години почти от нищото, днес градът е символ на супер модернизъм, културно средище и икономическа мощ. С широк размах президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев, който наричат и главен архитект на града, проектира най-голямото си творение, което през 1998 г. получава от ЮНЕСКО званието „Световен град“.

Голямото строителство

По предложение на президента, през 1997 г. столицата на Казахстан от Алма-ата се пренася в Акмола. На другата година парламентът взема решение за преименуване на столицата в Астана. Тогава там живеят около 270 хил. души. В голямото строителство се включват хора от 71 града в страната и 432 строителни компании. 135 завода са снабдяват с материали и дори и днес законодателството постановява 80% от строителните материали при всяко ново строителство да са родно производство. „Като политик и ръководител бях поставил на карта бъдещето на страната“, споделя президента Назарбаев. „Искахме да покажем пред света, че можем да се справяме с големи задачи. И го доказахме!“, допълва той.

Достатъчно е да застанете в центъра на Астана и сами ще се убедите, че съвременната архитектура тук е съчетала рационалността на Запада и изискаността на Изтока, грандиозността на Европа и Америка и оригиналността на Азия. Зашеметяващи небостъргачи със сини стъкла, които от слънцето блестят в златно, се издигат навсякъде. По красота задминават дори и тези в Ню Йорк, Токио или Дубай. В същото време има много простор и въздух, и не се чувстваш превзет от това строителство. Булевардите са с по 6 ленти в едното платно, а понятието трафик е нещо много относително. Известният японски архитект Кисе Курокава, чието дело са музеят на Ван Гог в Амстердам, международното летище в Куала Лумпур и националният етнологически музей в Осака, разработва този мега план.

Нурсултан Назарбаев действа с голям размах. Нека се знае кои са силните! Много първи глави по света могат да завиждат за неговата резиденция, която е истински съвременен дворец - тя се намира на левия бряг на р. Ишим, разположена е на площ от 36 720 кв. м., а до нея в своеобразна китайска стена се помещават всички министерства, Домът на правителството, Върховният съд. Достойно внимание е отделено на най-важното министерство – това на финансите с две забелязващи отдалеч златни кули.

Водно-зеленият булевард

Впечатляваща е главната пешеходна улица, която започва от двореца на Назарбаев и е опъната като по конец. Казахите я наричат "водно-зелен булевард" и тя съвпада с главната ос на административния център на Астана. Изградени са множество фонтани, цветни алеи и забележителни национални скулптури. Всеки от фонтаните има собствен облик и е последна дума на архитектурния дизайн.

Широка е поне 50 м, а от двете и страни има заведения, супер скъпи ресторанти и елитни магазини. Не са по джоба на обикновения казах. Но по неговия джоб са цените в големия мол, който също е позициониран там. Дори и да не търсите нещо специално, е достатъчно да се отбиете, за да се постоплите и да изпиете кафе или чай. Тук има леко неприятен момент, че вътре е много топло и започвате да се разсъбличате като зелка, носейки кожусите и шапките на ръка. А след това започва ново опаковане.

Главната улица продължава 3,5 км и достига до най-голямата в света Хан-шатра, която е огромен 200 м висок мол, приютил всички световни брандове, кафенета, заведения за хранене, дори концертна площадка. Ханската шатра е дело на друг велик архитект - британецът Норман Фостър, който е една от звездите в архитектурния хай-тек. Той е творецът на Милениъм Бридж в Лондон и най-голямото летище в света – това в Пекин, както и още много други сгради. Огромната шатра е построена от ситна мрежа, покрита с уникален материал, който пропуска светлината и в същото време предпазва вътрешното пространство от студ и жега. В шатрата спокойно може да откарате 3-4 часа, а накрая да седнете на последния етаж, където има кухни от различни краища на света – съветвам ви да опитате казахската – за около десетина лева ще се нахраните много здраво с вкусна и питателна местна храна.

Символът „Байтерек”

Точно по средата на главната улица и изобщо в абсолютния център на града, се намира символът на Казахстан и модерна Астана – блестящият Байтерек (на казахски "байтерек" означава топола). Този забележителен монументът представлява метална конструкция, която е висока 105 м и тежи над 1000 т, като се крепи на петстотин пилона. Колкото и да е студено, стоите, чудите се на това архитектурно чудо и някак се сгрявате от позлатената топка на върха на кулата. Тя с диаметър 22м, тегло 300 тона и символизира дървото, в чиято корона е скрито златното яйце на птицата Самрук, символ на доброто, бореща се с дракона Айдахар. Заслужава си да се качите до горе с асансьора и да изпиете чаша чай в заведението на върха, докато разглеждате впечатляващата 360-градусова панорамата към целия град.

В Астана има и много други удивителни сгради. Например, Дворецът на мира – уникална пирамида, чиято зала „Хеопс Атриум“ изумява с уникални мрамори. Друго уникално съоръжение е океанариумът в развлекателния комплекс „Думан“, включен в книгата на Гинес, като най-отдалечен от воден басейн от океана (най-близкият се намира на 3 хил. км)

Джамията „Хазрет Султан" – социално средище

Астана е и домът на най-голямата в Средна Азия джамия „Хазрет Султан" (мечет), която може да побере 10 хиляди вярващи. Строителството й започва през 2009 г. и завършва през 2012 г. И въпреки, че около 80% от хората в страната са мюсюлмани, усещането за религиозна принадлежност не се забелязва. Джамията по-скоро се явява социално средище, в което млади и възрастни, освен религиозните си обети, прекарват на топло през зимата времето си. Има гардеробни, където оставяте връхните дрехи и обувките, и се отпускате на дебелите, меки, персийски килими. Съвсем нормална е гледката на отворили лаптопите или смартфоните млади хора, които си вършат някаква работа или просто си цъкат по местния вайбър и прекарват необезпокоявани по няколко часа. Въпреки висините на тавана (51 м), се чувстваш много уютно.

Освен, че джамията е своеобразен съвременен социум, сградата има помещения за измиване преди молитвата (тук видях и най-чистата в света обществена тоалетна!), специални зали за венчавки, място за четене на Коран и учебни групи.

Водка и конски стек

Навсякъде хората са достатъчно любезни, но без да прекаляват. Едно от важните ви посещения е в типична казахска кръчма, за да опитате оригинални местни специалитети. Казахите са царе на стекове от конско месо, което изобилства – месото е тъмно, почти черно, но лично за мен, то е най-вкусното. Колбасите от него също са изключителни. Другият специалитет са уникални шашлици от овче месо. Не се мръщете – просто си нямате идея за какво божествени парчета иде реч, което се топят в устата. И не, никак нямат този дъх, който си представяте веднага. Тук прибавям и специфични туршии, които уж са като нашите, ама някак с различен вкус, тип много ароматна пача, вкусни месни супи, хайвер, задължителната сельодка. Разбира се, цялата тази храна не може да се преглътне, без да се смаже с водка, за чийто вкус могат да завиждат много световни марки. В момента, в който чашата ти е празна, отнякъде изниква сервитьор и без да пита налива, следващата чаша... И така бутилките се редят. Онази вечер се впечатлих от себе си – аз, която не понасям водка, погълнах на вечерята такова количество (наистина неочаквано лесно влиза тази водка, като балсам е!), след което мислех, че няма да мога да стана от масата, въпреки че бях с целия си акъл. „Спокойно, като излезем сега на -35 градуса, ще си като прясна репичка“, ме успокои един от компанията ни, който вече имаше „стаж“ в местните кръчми... Изумяващо, на другия ден бях с „цялата си глава“. Фантастичната водка веднага ме изстреля до близкия магазин, преди да отпътувам, но се оказа, че преди 12.00 ч. на обяд по никакъв начин не може да си купиш алкохол, дори и да се молиш, че ще изпуснете самолета и да виждат, че си чужденец - продажбата е забранена.

снимки: Валери Василков

Категория: