море

Като Робинзон Крузо на моя плаж (летен рай №1)

Толкова е тихо, че е чак нереално. Водата на брега дори не се обръща, за да има поне някакво шумолене. Птиците са накацали по камъните и са се кротнали, звук не издават. И аз съм се отпуснала на един голям сух дънер, толкова изгладен от морските вълни, че е супер приятно да се облегна на него. Мислите ми нещо се плъзгат и не мога да ги събера. Е, чак ми идва в повече тази безметежност – пляскам с ръце, за да подплаша красивите бели чайки и те шумно излитат...

На стоп в открито море...

От няколко години морето за нас морето има и друго измерение, освен традиционното „правене на нищо” докато си на плажа, реене в безкрая, опит за четене на книги и списания и задължителните напитки, когато вече слънцето сипе жар, та се не трае. Казано иначе пълна безметежност, толкова, че по някое време вече те мързи да се обърнеш на другата страна. Ден, два, три, ама и това почва да омръзва.

Една целувка на гръцки барбун

Нали съм скорпион и вървя леко индивидуално спрямо другите, след като всички вече са влюбени в Гърция и категорично няма да стъпят на българското море, аз пък ще пропусна тази любов и ще ходя и на родното ни Черноморие. Признавам обаче, че хубавото се усеща с душата и те кара да се усмихваш блажено дори несъзнателно. Е, няма как да отрека, че харесвам съседката ни.

Subscribe to RSS - море