Вишновката на моята баба

Моята баба Мара (Мара Иванджикова) беше учителка, от онези, на които целият град се спираше да я поздрави с уважение, когато излизаше на улицата. Затова за мен, като прогимназиална ученичка, беше почти мъчение, когато излизах с нея и главната улица на Плевен, която сигурно е 800 м, преминавахме за цял час – спирка, след спирка... Баба беше „базов учител” в Учителския институт в града и затова почти всички студенти тогава бяха минали през нея, и явно са запазили добрите чувства в себе си. По време на войната, когато е била бременна с майка ми, а дядо е бил офицер и го нямало, цялото село, където е била „даскалица” е бдяло над нея… Какви времена…

Няма да забравя никога обаче соаретата в къщи в четвъртък следобед, на които се идваха четири-пет мастити учителки, които буквално ме караха да се крия в другата стая. Тези жени излъчваха респектираща сила. Като пенсионерки, те се събираха на домашна вишновка, сладко и раздумки. А дядо бягаше в пенсионерския клуб, за да играе табла и карти. „Да се наговорят жените на спокойствие”, казваше той… Беше традиция, която се спазваше безусловно. И до ден-днешен ми е останала в главата вишновката в едно тънкостенно шише със златни орнаменти и стъклена топчеста капачка. Жалко, че не го намирам в домашните старинни находки. Умирах да си близна от вишновката, а дядо казваше: „Внимавай, че е сладко, но силно и лесно може да се гаврътнеш”. 

След толкова много години, реших да възродя духа на онова време и да направя вишновка. На вилата имаме едно вишнево дърво, което цъфти като за световното, но после задържа едва килограм плод. И началото на това лято този килограм отиде най-сетне по предназначение – „наложих” първата ми вишновка. Извадих красивия буркан, в който слагам ликьорите и го напълних с плодовете (1 кг). Насипах 450гр захар, намерих една водка, за която явно нямаше мераклии и залях плодовете. Не съм махала костилките. Бурканът се оставя да стои 40 дни, на тъмно и най-добре хладно място, като се разклаща всеки ден. Е, като заминете на море, ясно е, че няма как да стане, но не е фатално, особено, ако не е първите 4-5 дни.

След 40 дни отворих капака и се разнесе невероятен аромат – нямах търпение да опитам ликьора, който вече беше готов. Фантастичен – красив рубинен цвят, наситен вкус, но много мек, като балсам минава през гърлото… Знаели са бабите какво да правят!

И това е направата на прословутата вишновка. Махнах костилките на алкохолните вишни, които извадих и ги запазих на порции в камерата на хладилника. Сещате ли какви мъфини ще станат с тях…? 

Е, догодина не пропускайте да сложите поне килограм вишни. Дори и соаретата да не са актуални вече, чашка охладена вишновка след вечеря, е страхотно! Наздраве!