Значи можело и да може - една вечер в Uva Nestum

„Добър ден, г-жо Георгиева, добре дошла!“, така ме посреща управителката на комплекса, младо момиче, дъщеря на собственика. Значи ме е запомнила? Заедно с нея са строени в лобито още две усмихнати момичета, а на рецепцията действат светкавично.

За втори път отсядам в Uva Nestum Wine&SPA в Гоце Делчев и за втори път съм очарована. От всичко! Комплексът е отворен през юни 2016 г. Създаден е с много пари, но и с много разбиране, много отношение и много знание как се прави туризъм. „Няма нужда от вашите документи за регистрация, имаме данните ви от първия път“. Какво облекчение, че няма нужда да търся и вадя лична карта. „Да ви предложим охладена лимонова вода, докато изчакате да Ви дадат картата за стаята“. Дребен жест, който не струва почти нищо, но прави впечатление и е съвсем на място, след като цял ден сме обикаляли. Вече се чувствам специална.

Имам час свободно време преди вечеря и бързам поне за малко да отскоча до СПА центъра. Там ме посрещат други усмихнати момиче и момче и ме упътват къде какво има. Наслаждавам се на топлата вода в басейна, а джакузито е с минерална вода от с. Огняново. 15 минути сауна и си тръгвам. Младите хора отново ме изпращат с усмивка: „Жалко, че нямахте повече време, но заповядайте утре, преди да си тръгнете“. Може и по задължение да се усмихват, но аз съм с усещането, че го правят от сърце, а и да не е – значи са страхотни актьори. Изобщо в целия комплекс струи спокойствие и приятелско отношение.

Докато се оправям за вечерята разглеждам подробно банята (искам за нещо да се хвана) – там обикновено е най-критичният момент в нашите хотели. Търся някоя разместена плочка или различна фуга, ама не намирам. Всички кранове блестят, а наклонът на изтичащата вода от душа е съвършен (почти в истерия изпадам като видя събираща се вода, в която трябва да газя). Всички врати плътно се затварят и дори са с тънки гумени уплътнители (няма да забравя как в хотел „Грийн Лайф” в Банско входната врата на стаята ми имаше един пръст разстояние от касата и само езикът я крепеше да не се отваря, явно вратите са изсъхнали във времето и са се свили...:).

Преди вечеря дегустираме три вина на избата, която е част от комплекса. Колко интересно - имат само 17 дка лозя, без възможност за увеличаване, за да не се разпиляват в производството и да предлагат само добро вино. А то наистина много ни хареса – няма да го описвам, защото вкус другар няма и най-добре е сами да се убедите в качествата му. Годишно се произвеждат само 10 хил. бутилки червено вино и розе.

Вечерята е много вкусна, а сервитьорите са на ниво – личи си, че не са момчета, минаващи за малко и дошли да изкарат някой лев през лятната ваканция. Спомням си, че и предният път отново бях много впечатлена от храната – майсторът пече на място един невероятен хляб, дето само него да ядеш, а доматите бяха толкова вкусни, че дори през лятото трудно се намират такива.

Прибирам се в стаята, а на възглавницата ме чака елитен шоколадов десерт с пожелание за лека нощ. Всички кърпи в банята и хавлията са оправени в изходна позиция. Отпускам се на изключително удобния матрак, избрала съм възглавницата, която е по моя стандарт (има и мека и твърда) и бързо се предавам в прегръдките на Морфей.

На другата сутрин гледам изгрева на слънцето, което огрява невероятно зелената поляна. Закуската е „истинска“ - има всичко и то качествено, не от онази отвратителна силиконова шунка или кашкавал, който само на етикет се води такъв. Има и разнообразие от плодове, както и прясно изцеден портокалов сок.

Тръгвам си с усещането, че съм била в чужбина, нали обикновено все я даваме за пример. Със същото впечатление са и моите колеги. Просто нямаме забележки. Значи можело да се прави туризъм и то най-вече с отношение, с желание и с удоволствие от работата. За последното – дори и да не е така, не го разбрахме, а едва ли пък всички в този комплекс са първокласни актьори...

Е, със сигурност има значение, че това е семеен бизнес и всичко се прави с много любов и страст, която явно собствениците успяват да предадат и на останалите, които работят за този бизнес.

И ако някой каже, че струва пари предстоят там – да, не е евтино. Няма как обаче да си купите премиум автомобил и да платите цена като за бюджетен. Била съм и в доста други петзвездни хотели в България, които обаче много има да гонят звездите си...

 

Категория: