Знаков аромат от Изабел д‘Орнано

Винаги едно от нещата, с които свързвам Париж, са парфюмите. Като че ли някак се носят във въздуха. Но това е по-скоро имагинерно усещане, защото този конгломерат по-скоро ухае на всичко останало само не и на парфюми. Освен, ако не влезете в някой бюти магазин, който буквално ви предизвиква още от улицата. А по парижките улици тези седмици навсякъде е залято от билборди на новия парфюм Izia на френския бранд Sisley. Като всяка жена бях „прихваната” и аз от улицата, и от входа на магазина директно се насочих към търсения аромат. Млада девойка със силно кафява кожа и изрусени ситно къдрави коси ми подаде флакона…Леле, в Париж май всичко се усеща по друг начин – просто феерия, в която се видях обгърната с цветни воали, в ранна пролетно-лятна утрин, в която слънцето ми подарява лъчите си. Напълно реална романтика, нали?  

Историята на новия аромат е интересна. 

Izia, е полското умалително на Изабел д‘Орнано, собственичката на френската парфюмерийна компания Sisley. Ароматът  се ражда като идея по време на разходка из градината в къщата в сърцето на долината на Лоара, недалеч от мястото, където е живяла писателката Жорс Санд. Изабел д‘Орнано засадила  храсти, кедри, хортензия, орлови нокти, глициния и поставила скулптури, за да е красиво. Когато Изабел създавала градината, тя посадила рози, без да подозира, че една от тях ще вдъхнови Izia.

Изабел д‘Орнано предпочита да ги вижда отрязани и във ваза, гърне или стара гарафа, за да изпълват всяко кътче на къщата с чара си. Тя ги обвива в мокър вестник и ги отнася в парижкия си апартамент, или ги подарява.

Izia разказва историята на пет жени, събрани от един забележителен аромат. С Изабел д‘Орнано са Амандин Клер-Мари, Кристин д‘Орнано, Куентин Джоунс и Соня.

Ароматът въплъщава момент от май, в който една жена получава букет от Париж. Букетът е пратен от Изабел д‘Орнано за Амандин Клре-Мари, придружен от бележка с молба да пресъздаде техния уникален аромат. Амандин Клер-Мари чака цветовете да разцъфтят. Ден след ден научава всяка фасета от характера им и всеки нюанс наизуст. Овладява естествените им  хармонии, така че да може точно да пренесе техния оригинален аромат в съвременен парфюм.

Кристин д‘Орнано, която много прилича на майка си, познава и обича страстно съвременното изкуство. Избира своята приятелка Куентин Джоунс – англйска художничка, за да даде истинско лице на Izia. Тя обвърза романтиката на розата с игрива мозайка, където принципите на уличното изкуство се смесват естествено с сюрреалистичен графичен дизайн.

Соня – красавица, която сякаш е излязла изпод четката на Ботичели е в рамка от висящ златен пръстен. „Love my rose”- обичам моята роза, е намигване към думите, които Изабел д‘Орнано спонтанно е избродирала на гоблените си, като живи картини, които са сложени на възглавниците като колаж...

Соня олицетворява безгрижие и наивност. Нейният съвременен стил идва от бразилското й възпитание, където израснала със своята полско-шведско-американска майка и аржентински баща. Предците й са притежавали замъка Ланкът, в южна Полша, където Изабел д‘Орнано помирисала за първи път розите, споменът за които искала да пресъздаде у дома, във Франция.

Винаги си мисля, че не си заслужава да описваш аромат, защото той е индивидуално възприятие. И моята майска утрин може би не е същата като тази на моята приятелка, например. Но със сигурност си заслужава да усетите този аромат, да затворите очи и да се пренесете в собствения си красив свят…

Излизам от магазина, не съм си купила новият аромат, защото ми трябва време да го осъзная, а и вън времето не е много майско, някак не ме настройва за парфюми. Ще изкачам още малко, тогава, когато наистина ще е време да сложа пъстрите воали…